11 jun 2006, 23:06

Доверих ти се....

  Poesía
1.2K 0 3

Помислих, че най-сетне
съм открила любовта.
Помислих, че ти наистина
държиш на мен.
Помислих, че не съм ти на шега,
а ти си поредния,
убиващ доверието ми с лъжа.


Казваш думи да ме върнеш,
но нямам волята да се обърна,
може би ти вярвах прекалено,
дадох ти премного свобода.


Жалко е, че в живота
се получава понякога така.
Жалко е, че често
трети се намесва,
за да разбие скалата на верността.

10.06.2006г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...