Помислих, че най-сетне
съм открила любовта.
Помислих, че ти наистина
държиш на мен.
Помислих, че не съм ти на шега,
а ти си поредния,
убиващ доверието ми с лъжа.
Казваш думи да ме върнеш,
но нямам волята да се обърна,
може би ти вярвах прекалено,
дадох ти премного свобода.
Жалко е, че в живота
се получава понякога така.
Жалко е, че често
трети се намесва,
за да разбие скалата на верността.
10.06.2006г.
© Надя Георгиева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
