16 дек. 2008 г., 12:50

Довиждане!

2.4K 0 16
Довиждане,
и забрави за мене.
Изстържи от тебе любовта.
Виждала съм много като тебе,
те посяха в мене самота.

Довиждане,
и не си припомняй
нощите така незабравими.
Те са като черно-бели снимки,
отдавна са остатъци от спомен.

Довиждане,
и недей рисува
мечтите си, за бъдеще със мене.
Някога и аз така бленувах,
но днес съм друг човек, във друго време.

Довиждане,
и не се обръщай,
където мина, сея самота.
Довиждане,
за теб ще бъда мъртва...
За тебе жертвах даже любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • До болка познато....
    Поздрав и прегръдка,Вани!!!
  • "Довиждане,
    и недей рисува
    мечтите си, за бъдеще със мене.
    Някога и аз така бленувах,
    но днес съм друг човек, във друго време."

    Не зная как съм пропуснала този стих!?
    Сякаш виждам себе си в него! Чудесен замисъл, прекрасно изпълнение! Поздрав!
  • Николай, Васил, благодаря ви!
    Весели празници желая на всички
  • Бъди винаги щастлива! В името на любовта може да направиш някакви възможни жертви, но любовта не я жертвай, защото без нея почти всичко материално губи смисъл.
  • Много силен стих, хубава поезия!Поздрави, Ванина!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...