16 dic 2008, 12:50

Довиждане!

  Poesía
2.4K 0 16
Довиждане,
и забрави за мене.
Изстържи от тебе любовта.
Виждала съм много като тебе,
те посяха в мене самота.

Довиждане,
и не си припомняй
нощите така незабравими.
Те са като черно-бели снимки,
отдавна са остатъци от спомен.

Довиждане,
и недей рисува
мечтите си, за бъдеще със мене.
Някога и аз така бленувах,
но днес съм друг човек, във друго време.

Довиждане,
и не се обръщай,
където мина, сея самота.
Довиждане,
за теб ще бъда мъртва...
За тебе жертвах даже любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • До болка познато....
    Поздрав и прегръдка,Вани!!!
  • "Довиждане,
    и недей рисува
    мечтите си, за бъдеще със мене.
    Някога и аз така бленувах,
    но днес съм друг човек, във друго време."

    Не зная как съм пропуснала този стих!?
    Сякаш виждам себе си в него! Чудесен замисъл, прекрасно изпълнение! Поздрав!
  • Николай, Васил, благодаря ви!
    Весели празници желая на всички
  • Бъди винаги щастлива! В името на любовта може да направиш някакви възможни жертви, но любовта не я жертвай, защото без нея почти всичко материално губи смисъл.
  • Много силен стих, хубава поезия!Поздрави, Ванина!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...