16 dic 2008, 12:50

Довиждане!

  Poesía
2.4K 0 16
Довиждане,
и забрави за мене.
Изстържи от тебе любовта.
Виждала съм много като тебе,
те посяха в мене самота.

Довиждане,
и не си припомняй
нощите така незабравими.
Те са като черно-бели снимки,
отдавна са остатъци от спомен.

Довиждане,
и недей рисува
мечтите си, за бъдеще със мене.
Някога и аз така бленувах,
но днес съм друг човек, във друго време.

Довиждане,
и не се обръщай,
където мина, сея самота.
Довиждане,
за теб ще бъда мъртва...
За тебе жертвах даже любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • До болка познато....
    Поздрав и прегръдка,Вани!!!
  • "Довиждане,
    и недей рисува
    мечтите си, за бъдеще със мене.
    Някога и аз така бленувах,
    но днес съм друг човек, във друго време."

    Не зная как съм пропуснала този стих!?
    Сякаш виждам себе си в него! Чудесен замисъл, прекрасно изпълнение! Поздрав!
  • Николай, Васил, благодаря ви!
    Весели празници желая на всички
  • Бъди винаги щастлива! В името на любовта може да направиш някакви възможни жертви, но любовта не я жертвай, защото без нея почти всичко материално губи смисъл.
  • Много силен стих, хубава поезия!Поздрави, Ванина!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...