В очите ти надеждата намирах...
Когато долу бях, когато нямах сили и умирах...
Дадох ти всичко онова, което ми поиска... Което беше мое...
Но сякаш все не ти достигаше, все питаше човека в сянка кой е...
Времето било пари...
Парите пък храна, а храната ни поддържа за да съществуваме...
Няма ли любов, омръзнало ми е да бъда просяк... Тръгвам.
Предлагам ти да се сбогуваме?!
Какво ще ми остане занапред от теб?
Онази дързост... И силата вратите да затварям, както съм отворил!
Не се виня, че съм сгрешил...
Урока си заслужих, за резултата съм се борил... ...