31 авг. 2024 г., 16:03

Довиждане Август

615 1 0

Довиждане Август
автор:Елеонора Крушева

 

Да помахаме на август със ръка
и да го пуснем, нека да върви-
по пътеката на времето, като река
написал лято върху всички свои дни!

 

Взел сенките на ореха отсреща
и смехът на узрели слънчогледи,
топлото разсъблича да посрещне
есените ветрове и дъждът в септември!

 

Ще ни липсва горещият му дъх
узрял във дините и нощните мечтания,
ще припомняме дългия си път
приседнали на камък върху съзерцания!

 

И в тази тишина ще се посрещаме
в есенните песни на щурците,
да берем зрялост от лозниците
в синьо късно лято на душите си!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Крушева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....