28 мая 2008 г., 07:00

Драма

1.4K 0 2

Драма

 



Някой на оптимизъм лъха,

някой дави се в алкохолна глътка.

Ден след ден търсим пътеводна светлина.

Дилема след дилема - гради се житейската поема.


Рамо до рамо - сите за основи на новото начало.

Черно или бяло, а за някои дори бесило славно.


А аз прося публичност за да съм ярка личност,

или разменям есента за август.

Вътрешна удовлетвореност,срещу адаптивност-

не приема дълбоката душевност.


Отвътре като сакат роб в изгоряла крепост

утолявам адска мъка с бясна кръвожадност.

...

Ярко слънце, чувам плача, един замах и доволен е палачът!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слав Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...