28 мая 2008 г., 07:00

Драма

1.4K 0 2

Драма

 



Някой на оптимизъм лъха,

някой дави се в алкохолна глътка.

Ден след ден търсим пътеводна светлина.

Дилема след дилема - гради се житейската поема.


Рамо до рамо - сите за основи на новото начало.

Черно или бяло, а за някои дори бесило славно.


А аз прося публичност за да съм ярка личност,

или разменям есента за август.

Вътрешна удовлетвореност,срещу адаптивност-

не приема дълбоката душевност.


Отвътре като сакат роб в изгоряла крепост

утолявам адска мъка с бясна кръвожадност.

...

Ярко слънце, чувам плача, един замах и доволен е палачът!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слав Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...