Драма
Драма
Някой на оптимизъм лъха,
някой дави се в алкохолна глътка.
Ден след ден търсим пътеводна светлина.
Дилема след дилема - гради се житейската поема.
Рамо до рамо - сите за основи на новото начало.
Черно или бяло, а за някои дори бесило славно.
А аз прося публичност за да съм ярка личност,
или разменям есента за август.
Вътрешна удовлетвореност,срещу адаптивност-
не приема дълбоката душевност.
Отвътре като сакат роб в изгоряла крепост
утолявам адска мъка с бясна кръвожадност.
...
Ярко слънце, чувам плача, един замах и доволен е палачът!
© Слав Петров All rights reserved.
