Драма, в която сърцата се скитат
753
1
2
Всеки импулс ми напомня, че ти си
моето нежно кокиче от вчера.
Празните думи, момиче, спестѝ си!
Ти завладяваш любовните склери!
Сутрин, когато кафето горчи ми,
твоята мила усмивка ме буди,
твоето фино по женски „Любими!“
сякаш ме вдига над тъмни заблуди.
Зная, че чакаш по здрач да се върна
в стая, която лъчите изпраща.
Аз оживявам, когато те зърна!
Мигом очите Вселени обхващат!
Мракът напомня, че ние сме двама.
Дланите бавно в едно се преплитат.
Сякаш небето заснема голяма
драма, в която сърцата се скитат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
