Душите в полети живеят,

навсякъде в пространството се леят...

Души сковани вред копнеят,

да бъдат пуснати и те да полудеят...

но хората не чуват техния страдален зов,

заравят своите мечти и блян за щастлив живот...

Живеят те, като просто съществуват,

с празни погледи по улиците боледуват,

обвиняват те за своите беди съдбата,

а не осъзнават, че силата им е в ръката.

Държат душите си заключени и грабят - от хорските мечти и блянове...

но накрая осъзнават, че без души остават, щом хората от тях си заминават!