Дращят
боли ме гърлото
не от много приказки
от думите мълчани
и преглъщани
толкоз щърбави са
и възпирани
невърнати
а само стиснати
натикани дълбоко
чак на дъното
на тъмно
да изгубят пътя
и вярната посока
за навън
а дращят
грапави
бодливи
раздиращи
до капки кръв
дълбаещи
жив свредел
диви
хапливи
жадни са за мъст
Излязат ли
стрели са
точни
целта ще падне
поразена
а загубата
ще е само моя
докато в целта съм отразена
27.10.2014
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Тошкова Все права защищены
