боли ме гърлото
не от много приказки
от думите мълчани
и преглъщани
толкоз щърбави са
и възпирани
невърнати
а само стиснати
натикани дълбоко
чак на дъното
на тъмно
да изгубят пътя
и вярната посока
за навън
а дращят
грапави
бодливи
раздиращи
до капки кръв
дълбаещи
жив свредел
диви
хапливи
жадни са за мъст
Излязат ли
стрели са
точни
целта ще падне
поразена
а загубата
ще е само моя
докато в целта съм отразена
27.10.2014
© Надежда Тошкова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
