2 дек. 2015 г., 12:41

Дрескод за чувства

775 0 0

Псевдоним за  „бил”.

Две крачки назад.

Удобен синоним за

тази близост няма.

Спелувай ми назаем

 „късно е „-

захарен памук,

сякaш 

полепнал

зад кадър.

 

„Не се съмнявам” е като

12-сантиметрово

токче

в ръцете на мъж,

който събира

на босо,

дъжда от косите ми

в Алтове.

 

А бяха. Само. Длани.

... Минзухари.

 

След вечерта.

На сутринта.

И преди.

Разобличени.

В отдаденост.

 

Толкова много 

случвания.

Симулиращи-отпечатък.

Престореност.

 

По памет.

Изкопчени думи.

 

Подхвърлени чувства във скоби.

Измълчано...

 

Забравени.

Заради недъга -

„запомнени”.

Космоси.

 

В една малка революция

от бяло вино, черни череши

и пълна кутия с очаквания.

Утро е мимът,

пиедестал -

чуждия праг.

 

Едно малко със без.

Голямо от Нищо.

 

 

Той каза...

че е

нерaзбираемо

да е толкова остро в неделя -

кафето.

Аз си тръгнах, не - преглъщаща...

Тишината. Като белег.

В ответност.

 

Всеки ден.

И онази неделя.

Минзухари.

 

Бил е Бил.

Не, не си спомням,

да се римува на мил.

Аз дори мил

не помня

какво е.

Наполовина изгоряла вина.

Разделена на 4.

Изтрита със поглед.

Точно. Преди.

Галата вечер.

След

силна прожекция.

 Носталгия.


Колко е обич по "обич”...

Какво е всичко след "всичко”...

Пеперудата преди какавидата...

Арбитражът след късо бесило...

 

 

Бил си е... Бил.

Като онази...

ужасно сложна вратовръзка.

С точки от точки.

На точки.

Защо да съвпадат?

Кой друг си съвпада?!

 

Бягаш ли?

Защо си толкова,...

щом не си...

Запомни ме като...

Шот от кръстовища.

И секретни игли.

Разкопчани.

Очите.

Едно. Две. Три.

До дъно.

По ръба.

И обратно.

Минзухари.

 

Аз съм малко разстояние.

Между две чувства.

Пет думи.

Един глагол.

И  „обади се”.

Рулетно.

От А до а.

 

Аз съм.

Времето преди и след... което.

Сънувал си,

че там си... бил.

Бил. Бил... ме чака.

С почти преднамерени

илюзии.

И обективно за  прямо „дали”.

Ножиците са в твоите очи.

Мечтите ми - бегло разпознати.

От А до А съм точно ...

по средата.

 

Разобличена.

В длан

От минзухари.

Тишина като белег.Заслужен.

В една няма отдаденост.

И дрескод за чувства -

по мярка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Киара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...