2.12.2015 г., 12:41

Дрескод за чувства

770 0 0

Псевдоним за  „бил”.

Две крачки назад.

Удобен синоним за

тази близост няма.

Спелувай ми назаем

 „късно е „-

захарен памук,

сякaш 

полепнал

зад кадър.

 

„Не се съмнявам” е като

12-сантиметрово

токче

в ръцете на мъж,

който събира

на босо,

дъжда от косите ми

в Алтове.

 

А бяха. Само. Длани.

... Минзухари.

 

След вечерта.

На сутринта.

И преди.

Разобличени.

В отдаденост.

 

Толкова много 

случвания.

Симулиращи-отпечатък.

Престореност.

 

По памет.

Изкопчени думи.

 

Подхвърлени чувства във скоби.

Измълчано...

 

Забравени.

Заради недъга -

„запомнени”.

Космоси.

 

В една малка революция

от бяло вино, черни череши

и пълна кутия с очаквания.

Утро е мимът,

пиедестал -

чуждия праг.

 

Едно малко със без.

Голямо от Нищо.

 

 

Той каза...

че е

нерaзбираемо

да е толкова остро в неделя -

кафето.

Аз си тръгнах, не - преглъщаща...

Тишината. Като белег.

В ответност.

 

Всеки ден.

И онази неделя.

Минзухари.

 

Бил е Бил.

Не, не си спомням,

да се римува на мил.

Аз дори мил

не помня

какво е.

Наполовина изгоряла вина.

Разделена на 4.

Изтрита със поглед.

Точно. Преди.

Галата вечер.

След

силна прожекция.

 Носталгия.


Колко е обич по "обич”...

Какво е всичко след "всичко”...

Пеперудата преди какавидата...

Арбитражът след късо бесило...

 

 

Бил си е... Бил.

Като онази...

ужасно сложна вратовръзка.

С точки от точки.

На точки.

Защо да съвпадат?

Кой друг си съвпада?!

 

Бягаш ли?

Защо си толкова,...

щом не си...

Запомни ме като...

Шот от кръстовища.

И секретни игли.

Разкопчани.

Очите.

Едно. Две. Три.

До дъно.

По ръба.

И обратно.

Минзухари.

 

Аз съм малко разстояние.

Между две чувства.

Пет думи.

Един глагол.

И  „обади се”.

Рулетно.

От А до а.

 

Аз съм.

Времето преди и след... което.

Сънувал си,

че там си... бил.

Бил. Бил... ме чака.

С почти преднамерени

илюзии.

И обективно за  прямо „дали”.

Ножиците са в твоите очи.

Мечтите ми - бегло разпознати.

От А до А съм точно ...

по средата.

 

Разобличена.

В длан

От минзухари.

Тишина като белег.Заслужен.

В една няма отдаденост.

И дрескод за чувства -

по мярка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Киара Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...