23 сент. 2006 г., 00:22

дрога

958 0 11

Лежа в леглото.Сама съм.
Само аз и мойта дрога.
Сложих си и последната доза.
Усещам я-влива се в кръвта ми.
Минута-две спокойствие и...край!
Отново съм в мръсното легло.
Цялата треперя.
Кръвта ми се смрази.
Трябва да подишам въздух.
Но нямам сили да се движа.
Толкова боли.
Трябва да стана.
Да изляза.
Но какво ми става?
Тялото ми се изпоти...
Трябва да стигна до вратата.
Но как?
Краката ми се сковаха.
Още малко...
Почти я стигнах.
Най-после въздух...
Секунда-две...
Сърцето спря да бие.
Дрогата уби ме.

          Не вземайте наркотици!!!                             

                                        Моля,не поставяйте оценки!!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бостан Бостанджиев, няма какво да мразиш наркоманите, помисли само те са просто в капана на дрогата и им трябва помощ , а тези който трябва да мразиш са самите наркотрафиканти - тези който продават дрога за да спечелят много пари, но за сметка на човешки живот. Казвам че наркоманите не са виновни ама не всички де, но имам познат който от 15 годишен взима дрога, но заради едни гадняри наречени "наркодилъри" който му сложиха в питието дрога няколко пъти и после се пристраси и сега едва ги отказва, но истината е че не всички по собствено желание са започнали , казвам го за да помислиш
  • Благодаря!
  • Да...Толкова много
    "сякаш и почти",
    сме нагнетили в живота,
    че някак странно боли
    от погрешни посоки
    и пътища...дето водят
    "почти" до целта си...

    Поздрав за текста!
  • Засягаш тема-"динамит"
    тази болест прошка няма.
    Да можеше да кажа:Тя е мит
    ала уви,бройката им е голяма...

    Поздрав за темата и усмивка за призива.
  • Аз точно не съм го преживяла!Но един приятел на брат ми почина от това!Може би затова изглежда толкова лично!!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...