Sep 23, 2006, 12:22 AM

дрога

  Poetry
956 0 11

Лежа в леглото.Сама съм.
Само аз и мойта дрога.
Сложих си и последната доза.
Усещам я-влива се в кръвта ми.
Минута-две спокойствие и...край!
Отново съм в мръсното легло.
Цялата треперя.
Кръвта ми се смрази.
Трябва да подишам въздух.
Но нямам сили да се движа.
Толкова боли.
Трябва да стана.
Да изляза.
Но какво ми става?
Тялото ми се изпоти...
Трябва да стигна до вратата.
Но как?
Краката ми се сковаха.
Още малко...
Почти я стигнах.
Най-после въздух...
Секунда-две...
Сърцето спря да бие.
Дрогата уби ме.

          Не вземайте наркотици!!!                             

                                        Моля,не поставяйте оценки!!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Бостан Бостанджиев, няма какво да мразиш наркоманите, помисли само те са просто в капана на дрогата и им трябва помощ , а тези който трябва да мразиш са самите наркотрафиканти - тези който продават дрога за да спечелят много пари, но за сметка на човешки живот. Казвам че наркоманите не са виновни ама не всички де, но имам познат който от 15 годишен взима дрога, но заради едни гадняри наречени "наркодилъри" който му сложиха в питието дрога няколко пъти и после се пристраси и сега едва ги отказва, но истината е че не всички по собствено желание са започнали , казвам го за да помислиш
  • Благодаря!
  • Да...Толкова много
    "сякаш и почти",
    сме нагнетили в живота,
    че някак странно боли
    от погрешни посоки
    и пътища...дето водят
    "почти" до целта си...

    Поздрав за текста!
  • Засягаш тема-"динамит"
    тази болест прошка няма.
    Да можеше да кажа:Тя е мит
    ала уви,бройката им е голяма...

    Поздрав за темата и усмивка за призива.
  • Аз точно не съм го преживяла!Но един приятел на брат ми почина от това!Може би затова изглежда толкова лично!!!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...