20 авг. 2009 г., 15:39

Дромадер

1.3K 0 7

ДРОМАДЕР*

 

 

Душата ни е скитник

и пътува...

Без страх върви в безводната пустиня

под парещото слънце

и  жадува

оазиси с вода – сребристо синя...

Душата дълго броди...

търпелива,

защото знае – някой ден пред нея

вместо мираж

една картина жива

на щастие и обич ще изгрее...

Душата е осъдена

да броди

и в търсенето си

дочаква края...

Но си отива винаги свободна

и с тайните, които вече знае...

 ------------------------------------------------------------

*дромадер – вид едногърба камила

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Но си отива винаги свободна

    и с тайните, които вече знае...
  • Пътешественически поздрави и от мен! Отново прекрасна творба!
  • Чудесно е!Много ми хареса.
    Поздрави!
  • ...Прекрасен стих!поздрав!...
  • На една вълнА сме! Днес написах стих - душите ни са вечни странници!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...