finaltouch
287 результатов
Много е късно да ставате по-добри.
Много е късно някой да ви повярва.
Много е късно за прошка, за милост дори.
и неподготвени недоверието ви сварва...
Е, и сега? Ето какво ви се случи – ...
  44 
Морето не е винаги във синьо,
а крие много, много цветове.
Щом със вълнѝ като пенливо вино
отправи се към стръмни брегове,
тогава се превръща във дантели ...
  260  38 
Много е късно да ставате по-добри.
Много е късно някой да ви повярва.
Много е късно за прошка, за милост дори.
и неподготвени недоверието ви сварва...
Е, и сега? Ето какво ви се случи – ...
  38 
Там – на балкона ми расте домат –
така далеч от селските градини...
във битка с този чужд, враждебен град,
расте напук – така, за да го има...
Не зная как ли диша, но расте... ...
  67 
Сега, когато пръстите ни тичат
по черните клавиши, за да кажем
на близките си колко ги обичаме,
а няма как да ги докоснем даже...
Сега, когато само на екрана ...
  40 
Един човек пред църквата е седнал
и слуша празничната литургия...
За него тук е спирката последна.
И сякаш чака някаква магия...
Той никога във църквата не влиза. ...
  43 
Свободен съм!
А вятърът в косите
напомня ми, че още ще летя...
И в моя полет пътища извити
чертаят чувството за свобода... ...
  57 
На Теа
Един живот във пелените диша,
една ръчичка сънно се протяга,
а аз я гледам докато си пиша
и в стиховете щастието ляга... ...
  55 
Един човек пред църквата е седнал
и слуша празничната литургия..
За него тук е спирката последна.
И сякаш чака някаква магия...
Той никога във църквата не влиза ...
  76 
Аз всеки път, когато си отивам
замислено от тези коридори,
пак виждам как към изхода извива
пътеката на моята умора...
Умората от онзи шум безкраен, ...
  359 
Живеят в този свят незабелязани
Не са невидими, а са различни...
Те просто от живота са белязани
със стигмата на хорско безразличие...
Незнайно как за миг се появяват ...
  247 
На мен ми казват Жорето Сърдечното.
И май такъв ще си остана вечно,
защото пулсът ми над 50 не вдига,
а кръвното 90 едва ли стига...
В средите медицински ме наричат ...
  218 
Живеят в този свят незабелязани
Не са невидими, макар различни...
Те просто от живота са белязани
от стигмата на пълно безразличие...
Незнайно как за миг се появяват ...
  276 
Не искаш да пътуваш надалече,
защото с теб е споменът за вкъщи...
Но трябва да приемеш, сине, вече -
той винаги назад ще те завръща...
Пътувай, опознай света наяве, ...
  144 
Листец от здравец в дневника намерих…
и той ще чака чак до есента…
Да, здравец пак ще има по реверите,
дочакал на децата песента,
но този стрък сред страниците сгушен ...
  118 
Децата ни... децата заминават---
Билетите им – все еднопосочни...
След тях остава... болката остава...
Ала не знаем тя къде е точно...
Дали в ума ни или пък в сърцето, ...
  816  17  22 
Една китара пак със свойте трели
оглася тъжно вътрешния двор...
И лястовиците дори са спрели
да водят своя лястовичи спор.
Притихнали, прозорците отсреща ...
  135 
Версии за убийството във Враца –
заради грабеж или пиянска свада
Камион изсипа стотина прасета в
канавката след катастрофа (ВИДЕО)
Btvnovinite.bg /nai-cheteni/ ...
  213 
Раздадох името си...
И какво остана?
Очакване и нищо, нищо друго...
Светец не станах...
Няма и да стана... ...
  160 
Той с хирургична точност разчленява
избрани жертви вечер от екрана.
И с всяка част от тях, която дава
на публиката – егото ѝ храни...
Той е невидим като Изкормвача* ...
  227 
Една земя, потънала в мълчание,
в очакване на свойта независимост,
изпратила децата си в изгнание,
е коленичила в покорство хрисимо...
Така ли ще дочака ренесанса ...
  626  13 
  480 
Раздадох името си... и какво остана?
Очакване и нищо, нищо друго...
Светец не станах... няма и да стана.
И не постигнах някакви заслуги...
Постигнах малко – а пък много губих. ...
  189 
Отново празник – в бяло и червено...
Със дъх на пролет... И за да сме здрави
дано добавим вече и зелено,
та с трите цвята знаме да направим...
Дори не трябва герб да се ветрее, ...
  202 
Аз бях добър приятел, но уви –
невинаги съм бил с добри стопани...
Аз съм един – но с милион съдби!
И незаслужено понесох много рани...
Аз бях добър приятел, но защо? ...
  1032  15  25 
Отново гладни зейнаха екраните...
в очакване на новите печалби.
Ще дойдат за реклама тук избраните,
да ни почерпят пак с кюфте и халба...
С все същите прекрасни обещания, ...
  159 
ЧАСТНИ ТВ УБИЙСТВА
Денят ми пак започна със убийство,
две катастрофи и нещастни хора,
един е обвинен във обирджийство,
а друг интервюират от затвора... ...
  388 
Автоматично Интернет избира
и ми предлага много варианти -
какво да почвам и кога да спирам,
кога да съм с колан или тиранти...
Автоматично Интернет предлага... ...
  153 
Днес отново се връщаш при мене
със добри, уморени очи,
но не виждаш май нови промени
и отново, отново мълчиш...
Не ме питаш дали ще отида ...
  146 
Годините, годините минават
а ни изглеждат - сякаш вчера бяха...
Остават спомените...винаги остават...
Те вечността за себе си избраха...
Броим години. А не ги брояхме ...
  255 
В душата ми стоманата изстива...
и с нея си отива мойта вяра...
Последни капки бавно се изливат,
за да оформят къс от мойта ярост.
И твърд като стомана бавно ставам ...
  272 
Пъстървата се готви по закон
с търпение, защото тя е дива....
Босилек слагам... резенче лимон...
и ето – става още по красива!
Пъстървата от кожата събличам, ...
  275 
  466 
Достига ли ни вярата?
Понесъл кръста, сред гнева изригнал,
и бурята от хули, бавно стъпвам
с единствено желание - да стигна
до онзи връх с нозете си изтръпнали... ...
  304 
Аз искам днес отново да те питам
дали и там си все така нещастна?
Това, което всичко тук изпита
измъчва ли те все така ужасно?
Или щастлива си – далеч от този свят ...
  356 
Събужда ме страхът и ми говори.
Не чувам думи и не го разбирам.
Но сякаш наблюдавам се отгоре
как той страхът със зъби ме раздира...
Витая в мрака - сън ли е, не е ли... ...
  262 
От спечената пръст изравям с пръсти
заровените спомени за пролет...
Посявам нови семена и се прекръствам!
За новата им пролет днес се моля!
Аз искам пак да видя как израстват ...
  286 
На дъното съм... И във тази кал
живеят милиони животинки...
С покорството им вече съм преял,
защото те са кротички гадинки...
На дъното съм... Тук се чувствам цар... ...
  237 
The graves keep thousands of hidden secrets
And words that haven’t ever been pronounced…
The words that living people kept as sacred
And didn’t want those secrets to be found…
Oh, sacred words and unpronounced words ...
  444 
На Гого от Тоника
Когато някой ден света оставиш,
е важно - да остане твоят глас
и никой този глас да не забрави,
защото е оставен тук - за нас... ...
  350 
Предложения
: ??:??