Дронче зомбче
мамино соколче
и вертолетче,
и още шпионче.
Шпионче, малка закачка,
от небето кмета разплака.
Кметът, баш чорбаджията,
на закона мушенгията.
Дето палат е построил
и париците поскрил.
На невинен ми се прави
хич не му се нрави,
видеото да му доказва
и на други да разказва
де се ширил и гулял,
и рушвети пропилял.
А пък малката играчка
да не вярваш, стана плачка.
Прокурорът я намира
обществото алармира.
Ама после нещо стана,
ред обвинение не хвана.
Или някой си немее
и на кмета той не смее
в делата да се лута,
цяла банда да разбута.
После някой се досети
„авджия“ го подсети,
щото бандата с пушки бяха,
преди, все дивеча ловяха…
По мобилния се звънна,
на сейф катинар се дрънна,
мигом нещо си изтряска
пушка вдигната затряска…
Нашето соколче,
маминото дронче,
разпердушини се на части,
де са тези власти.
Кой сега ще спастри
честността от тъмни храсти,
истината е велика
пред общество,
а не мотика.