Калина, 
в сърцето ти има 
белези
от стари войни...

И не всеки знае, 
че чарът ти крие
много сълзи.

Където минеш по земята
оставяш следи. 

Където се усмихнеш и заговориш,
въздишат души.

Калина, по тялото ти
се виждат следи от живот
и следи на мечти!
 
Но щом се засмееш до мене , 
Любов залива всичката болка. 
И от щастие плаче ми се..

Щом затанцуваш, 
пламва огън, 
още преди да светнат искри.

Онзи ден покрай теб,
се почувствах така цял, 
пулсиращ и жив!

Събудих се здрав,
силен, нов, носещ надежда
и даже щастлив!

След твоята вълна от любов,
След история ти
за света и живота!

Бях потресен 
от вярата ти 
в доброто
и в хората...

Забравих за болката си.
Разпръснах дима 
на самотата си сива. 

И от радостта реших
веднъж и аз 
да отпия.

Калина, тръгваш си...
А сега така ми се иска
да те стисна
до мене. 

Остани още за миг..
Очакват те!
А мъчно ми е...

Не за теб,
Виж се! 
Боже, настръхвам,
като ме гледаш такава,
изкрящо красива! 

Каквото и да стане, 
ти пак ще си много щастлива!

За мен ми е мъчно, Калина,
че не ми достигна 
ни смелост, 
ни сила. 

Не успях, да се преборя
с демоните си 
и тъгата стара
да изтрия. 

Не успях да си отворя сърцето,
да те обичам повече
и да бъда твоя закрила.

Калина, прости ми!
Не ми остана
ни гордост, 
ни воля...

Пред теб падам днес
на колене,
безпомощен 
и се моля...

Бъди благословена!
На света няма нищо по-нежно
от допир със твойте ръце...

Ти ще бъдеш такава майка!
И Благословени ще са ти
рожбите!

Калина,
по кожата ще имаш 
бели вълни.

От тялото ти ще се ражда
още живот
и ще се виждат още
следи на мечти!

Калина, по лицето ти 
ще се изрисуват
линии и стрелки.

Но в очите ти
винаги ще греят 
онези детски лъчи.

Ех, Калина...
Който не ги види
ще си отиде.

Който не успее
да ги почувства - 
ще умира 
от студ и глад, 
сляп в тъмнина. 

Но, Калина, помни, 
че не всеки създаден е 
за светлина!

Ти запей! И продължавай 
да светиш така!

Запали със танца си 
още очи и тела!

Махни ми! И тръгвай!
Аз избрах да съм тук.
Да съм сам.
Да творя мрачен.
И със себе си да се боря!

Не се спирай, 
защото съм тъжен, 
защото отвътре горя 
и ти ме разплака... 

Не ми се потдавай!
Моят враг радостта 
Отвън те чака!