10.05.2018 г., 12:43

Друга форма на любов

1.2K 1 0

Калина, 
в сърцето ти има 
белези
от стари войни...

 

И не всеки знае, 
че чарът ти крие
много сълзи.

 

Където минеш по земята
оставяш следи. 

Където се усмихнеш и заговориш,
въздишат души.

 

Калина, по тялото ти
се виждат следи от живот
и следи на мечти!
 
Но щом се засмееш до мене , 
Любов залива всичката болка. 
И от щастие плаче ми се..

 

Щом затанцуваш, 
пламва огън, 
още преди да светнат искри.

 

Онзи ден покрай теб,
се почувствах така цял, 
пулсиращ и жив!

 

Събудих се здрав,
силен, нов, носещ надежда
и даже щастлив!

 

След твоята вълна от любов,
След история ти
за света и живота!

 

Бях потресен 
от вярата ти 
в доброто
и в хората...

 

Забравих за болката си.
Разпръснах дима 
на самотата си сива. 


И от радостта реших
веднъж и аз 
да отпия.

 

Калина, тръгваш си...
А сега така ми се иска
да те стисна
до мене. 

 

Остани още за миг..
Очакват те!
А мъчно ми е...

 

Не за теб,
Виж се! 
Боже, настръхвам,
като ме гледаш такава,
изкрящо красива! 

 

Каквото и да стане, 
ти пак ще си много щастлива!

 

За мен ми е мъчно, Калина,
че не ми достигна 
ни смелост, 
ни сила. 

 

Не успях, да се преборя
с демоните си 
и тъгата стара
да изтрия. 

 

Не успях да си отворя сърцето,
да те обичам повече
и да бъда твоя закрила.

 

Калина, прости ми!
Не ми остана
ни гордост, 
ни воля...

 

Пред теб падам днес
на колене,
безпомощен 
и се моля...

 

Бъди благословена!
На света няма нищо по-нежно
от допир със твойте ръце...

 

Ти ще бъдеш такава майка!
И Благословени ще са ти
рожбите!

 

Калина,
по кожата ще имаш 
бели вълни.

 

От тялото ти ще се ражда
още живот
и ще се виждат още
следи на мечти!

 

Калина, по лицето ти 
ще се изрисуват
линии и стрелки.

Но в очите ти
винаги ще греят 
онези детски лъчи.

 

Ех, Калина...
Който не ги види
ще си отиде.

 

Който не успее
да ги почувства - 
ще умира 
от студ и глад, 
сляп в тъмнина. 

 

Но, Калина, помни, 
че не всеки създаден е 
за светлина!

 

Ти запей! И продължавай 
да светиш така!


Запали със танца си 
още очи и тела!

 

Махни ми! И тръгвай!
Аз избрах да съм тук.
Да съм сам.
Да творя мрачен.
И със себе си да се боря!

 

Не се спирай, 
защото съм тъжен, 
защото отвътре горя 
и ти ме разплака... 

 

Не ми се потдавай!
Моят враг радостта 
Отвън те чака!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© D. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...