Кака Костадина

захвърли мотиката

из пустата градина.

Гражданка ще става -

писнаха и селските неволи,

болките и в кръста зачестиха,

а от слънцето на къра

бръчки и се появиха.

Друго си е във града -

мода е кафето!

И се скара със мъжлето -

цял ден бъхти на полето,

а тя у дома  все сама.

Тръшна му вратата,

"потурите" си преобу -

дупето си в кожен панталон тури,

блузката ù е над пъпа,

бузки си направи с червилата,

понакъдри си косата.

Друга стана кака Костадина,

че на спирката застана -

само за минута, две

изпищяха спирачки

до нейните нозе.

Джентълмен попита:

- Госпожо, за къде сте?

Тя не сваля очилата

да не бъде разпозната.

Глътнала си е корема

за мъжета заблудени.

Намърда се отпред в колата,

преплете си краката,

запретната е до лактете,

запали Виктори скай,

но стигна ли в града

още не се знай.

Джентълмен ли беше

този, дето ù предложи,

ха, познай?!