9 февр. 2008 г., 10:10

Другата

1.3K 0 16

Другата

 

 

 

 

Аз знам, ще ме упрекнат много хора,

но приех да бъда другата.

Свикнах вече с тази роля

и не мога да подтисна чувствата.

 

 

 

Аз срещнах те в момент, в който

макар и не сама, аз чувствах празнота.

Липсваше ми някой, който

да ме накара да се чувствам истинска жена.

 

 

 

Макар и да съм втората, аз зная,

 че ме обичаш повече от своята жена.

Тя е майка на детето ти, приготвя ти вечеря,

но с мисълта за мен заспиваш и се будиш сутринта.

 

 

 

Откраднатите мигове на щастие, с които ме даряваш,

изпълват с топлина и нежност моето сърце.

Но всеки път, когато пак при нея заминаваш

в очите ми сълзи напират... стичат се по тъжното лице!!!

 

 

                          

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Соня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжно е..
  • Тъжен стих.Не е лесно да си втори..но иначе е мн внушителен стиха ти.Хареса ми
  • Тежка е участта на "втората", много добре те разбирам. Поздравления за хубавия стих! И кураж!
  • Много тъжно...,но толкова ми хареса!Поздрав!
  • Браво за стиха!А по отношение на предизвиканата емоция бих цитирала Фабиана!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...