9.02.2008 г., 10:10

Другата

1.3K 0 16

Другата

 

 

 

 

Аз знам, ще ме упрекнат много хора,

но приех да бъда другата.

Свикнах вече с тази роля

и не мога да подтисна чувствата.

 

 

 

Аз срещнах те в момент, в който

макар и не сама, аз чувствах празнота.

Липсваше ми някой, който

да ме накара да се чувствам истинска жена.

 

 

 

Макар и да съм втората, аз зная,

 че ме обичаш повече от своята жена.

Тя е майка на детето ти, приготвя ти вечеря,

но с мисълта за мен заспиваш и се будиш сутринта.

 

 

 

Откраднатите мигове на щастие, с които ме даряваш,

изпълват с топлина и нежност моето сърце.

Но всеки път, когато пак при нея заминаваш

в очите ми сълзи напират... стичат се по тъжното лице!!!

 

 

                          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Соня Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжно е..
  • Тъжен стих.Не е лесно да си втори..но иначе е мн внушителен стиха ти.Хареса ми
  • Тежка е участта на "втората", много добре те разбирам. Поздравления за хубавия стих! И кураж!
  • Много тъжно...,но толкова ми хареса!Поздрав!
  • Браво за стиха!А по отношение на предизвиканата емоция бих цитирала Фабиана!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....