Другата жена
Аз знам, любими - че не съм единствена...
че преди мене други ласки са те карали да се усмихваш...
че не за първи път се стапяш в страст убийствена
и вглеждайки се в женски нежен поглед, стихваш...
А вероятно нейните целувки са били по-шеметни,
по-дълги са били косите ù от моите...
И нощите, и дните ви са сигурно по-паметни,
а нейните очи са по-бездънни от пороите...
И близо е до тебе, не броите километри...
Пред вашата любов едва ли има пречки някакви...
И без значение дали е вторник, или петък е -
безбройни, неслучайни срещи чакат ви!
Но може би и моят поглед дал ти е утеха,
когато си се вглеждал във очите ми с въздишка...
Когато вечер си събличал всяка моя дреха,
поне една целувка трябва да е била истинска!
И пътите, в които си заспивал във ръцете ми,
а аз съм галила челото ти до сетни сили...
Аз вярвам, че си отделил парченце от сърцето си
за другата жена, която неведнъж нарече "Мила"!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Гълъбова Все права защищены
