Другата жена
Аз знам, любими - че не съм единствена...
че преди мене други ласки са те карали да се усмихваш...
че не за първи път се стапяш в страст убийствена
и вглеждайки се в женски нежен поглед, стихваш...
А вероятно нейните целувки са били по-шеметни,
по-дълги са били косите ù от моите...
И нощите, и дните ви са сигурно по-паметни,
а нейните очи са по-бездънни от пороите...
И близо е до тебе, не броите километри...
Пред вашата любов едва ли има пречки някакви...
И без значение дали е вторник, или петък е -
безбройни, неслучайни срещи чакат ви!
Но може би и моят поглед дал ти е утеха,
когато си се вглеждал във очите ми с въздишка...
Когато вечер си събличал всяка моя дреха,
поне една целувка трябва да е била истинска!
И пътите, в които си заспивал във ръцете ми,
а аз съм галила челото ти до сетни сили...
Аз вярвам, че си отделил парченце от сърцето си
за другата жена, която неведнъж нарече "Мила"!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Гълъбова Всички права запазени
