1 нояб. 2006 г., 00:46

Другата жена

Поэзия

3.2K 0 5

Ти си тръгваш пак от мен
и ми казваш "До теб ще съм и в утрешния ден!",
но и двама знаем - не е така...
Това е края!
Този път нямам сили да прошепна: "Обичам те безкрайно! Остани!",
дори очите нямат сили да изронят горчивите сълзи...
Не! Не изричай пак старите слова!
Върви! Иди при нея - твоята жена...
Върви, но знай, че с теб си отива и любовта!
Хайде тръгвай,тя те чака -
да те дари с нежност, със любов,
да слее с теб своя живот!
Хайде тръгвай, тя те чака!
Знам, че я обичаш...
Върви при нея, а мене - забрави
и никога назад не се обръщай - и в мечтите си дори!!!
...
Аз ли? - Аз съм просто "другата жена",
която днес се отрича от себе си и любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

{YcMuBkA} (Усмивка)

Благодаря,Надя!

2006-11-04T00:50:38+02:00
patenceto (Надя Георгиева)

Много тъжно... но много истинско. И въпреки болката показваш сила!

2006-11-02T08:02:16+02:00
{YcMuBkA} (Усмивка)

Благодаря ви!

2006-11-01T23:02:53+02:00
Тинчету (Тина)

"...Върви при нея, а мене - забрави
и никога назад не се обръщай - и в мечтите си дори!!!..."
Това е - боли, но смелост!
Поздрав и

2006-11-01T17:50:10+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Мила, болката ти е голяма! Трябва да си неговата жена, а не другата жена! Поздрави

2006-11-01T10:58:11+02:00