1 nov 2006, 0:46

Другата жена 

  Poesía
2675 0 5

Ти си тръгваш пак от мен
и ми казваш "До теб ще съм и в утрешния ден!",
но и двама знаем - не е така...
Това е края!
Този път нямам сили да прошепна: "Обичам те безкрайно! Остани!",
дори очите нямат сили да изронят горчивите сълзи...
Не! Не изричай пак старите слова!
Върви! Иди при нея - твоята жена...
Върви, но знай, че с теб си отива и любовта!
Хайде тръгвай,тя те чака -
да те дари с нежност, със любов,
да слее с теб своя живот!
Хайде тръгвай, тя те чака!
Знам, че я обичаш...
Върви при нея, а мене - забрави
и никога назад не се обръщай - и в мечтите си дори!!!
...
Аз ли? - Аз съм просто "другата жена",
която днес се отрича от себе си и любовта!

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря,Надя!
  • Много тъжно... но много истинско. И въпреки болката показваш сила!
  • Благодаря ви!
  • "...Върви при нея, а мене - забрави
    и никога назад не се обръщай - и в мечтите си дори!!!..."
    Това е - боли, но смелост!
    Поздрав и

  • Мила, болката ти е голяма! Трябва да си неговата жена, а не другата жена! Поздрави
Propuestas
: ??:??