Ти си тръгваш пак от мен
и ми казваш "До теб ще съм и в утрешния ден!",
но и двама знаем - не е така...
Това е края!
Този път нямам сили да прошепна: "Обичам те безкрайно! Остани!",
дори очите нямат сили да изронят горчивите сълзи...
Не! Не изричай пак старите слова!
Върви! Иди при нея - твоята жена...
Върви, но знай, че с теб си отива и любовта!
Хайде тръгвай,тя те чака -
да те дари с нежност, със любов,
да слее с теб своя живот!
Хайде тръгвай, тя те чака!
Знам, че я обичаш...
Върви при нея, а мене - забрави
и никога назад не се обръщай - и в мечтите си дори!!!
...
Аз ли? - Аз съм просто "другата жена",
която днес се отрича от себе си и любовта!
© Усмивка All rights reserved.