Другата любов
Другата любов я няма вече,
остана само сянка бледа
и чувства сякаш надалече
през празен поглед се оглеждат.
А беше жар и пламък беше,
прегръдката на огнена стихия
чувството до болка ги гореше
съществата в сладката магия.
Грях ли бе или потребност,
отдаденост, неистови копнежи
и разума и егото безвредни
потъваха във онемяла нежност.
Като капки дъжд във сухата земя
взаимно се попиваха душите,
поглъщаха се жадните тела
в свято прегрешение обвити.
Но времето ограбва неусетно
и шеметно отлита надалеч
с пориви и страсти мимолетни,
другата любов е тъжен силует.
Илюзия, мираж, измама,
игра е всякоя съдба,
в сюжетът и виновни няма,
просто си отива любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гинка Любенова Косева Все права защищены
