Други мисли
Разхождам се по улиците прашни,
на хората се вглеждам във лицата.
И ще ми се да мога да узная,
на всекиго каква му е съдбата.
Дали обичат или мразят?
щастливи ли са или пък тъгуват?
Какво в живота ги вълнува?
И могат ли кат хора да общуват?
Уви, не мога аз да зная,
не мога бъдещето да предричам,
на медиум не трябва да играя
и злоба хорска да привличам.
Каквото трябва, то ще стане,
написано е някъде за всички.
И няма ред и привилегии,
за хора, зверове и птички.
на хората се вглеждам във лицата.
И ще ми се да мога да узная,
на всекиго каква му е съдбата.
Дали обичат или мразят?
щастливи ли са или пък тъгуват?
Какво в живота ги вълнува?
И могат ли кат хора да общуват?
Уви, не мога аз да зная,
не мога бъдещето да предричам,
на медиум не трябва да играя
и злоба хорска да привличам.
Каквото трябва, то ще стане,
написано е някъде за всички.
И няма ред и привилегии,
за хора, зверове и птички.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Костов Все права защищены
