18 нояб. 2015 г., 20:22

друм

533 0 2

Друм


В цветната палитра от усмивки

маливно пламтящи устни

в изумрудена дъга очи блестящи

косите, ветрове в долините пусти


Слънцето с лъчите те докосва

покрива в злато форми и лице

със светла диря пътя ти посочва

и знам че те обича, дори с огнено сърце


Мислите ми непокорни ме изгарят

търсят път и брод до теб

много пъти ще успяват и провалят 

но аз по тоя друм вървя макар и клет



Юни 2015

Варна

Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Младене,обречени сме да вървим по този друм.Сянка след сянка!
    Валери,правилно ме засече.Никакво"маливно",а си е "малиново".Извинявам се на всички които са го чели.Сигурно лирическата се е засегнала.
    Ева, благодаря ти!
  • Този твой друм, Гавраиле, е взел в жертва много мъжки сърца. Добре си го описал! Поздрав!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....