18 нояб. 2015 г., 20:22

друм

535 0 2

Друм


В цветната палитра от усмивки

маливно пламтящи устни

в изумрудена дъга очи блестящи

косите, ветрове в долините пусти


Слънцето с лъчите те докосва

покрива в злато форми и лице

със светла диря пътя ти посочва

и знам че те обича, дори с огнено сърце


Мислите ми непокорни ме изгарят

търсят път и брод до теб

много пъти ще успяват и провалят 

но аз по тоя друм вървя макар и клет



Юни 2015

Варна

Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Младене,обречени сме да вървим по този друм.Сянка след сянка!
    Валери,правилно ме засече.Никакво"маливно",а си е "малиново".Извинявам се на всички които са го чели.Сигурно лирическата се е засегнала.
    Ева, благодаря ти!
  • Този твой друм, Гавраиле, е взел в жертва много мъжки сърца. Добре си го описал! Поздрав!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...