3 февр. 2005 г., 16:52

ДУХ 

  Поэзия
1415 0 0
Горчиво вино
до чаша първа-
една изстрадала,
изстинала
стена,
издигната против
волята-нашата,
една горяща свещ
със синя кръв,
угаснала, удавена в жарта
на българския дух,
на спомена
за къщите на двата ката,
на бъклицата с ракия отлежала
и болката от чашата преляла.
Но на кого продаваме
ония бели манастири,
които сториха
от грешниците християни
и как за корените,
потопени в българската пръст,
мислим като за дървета,
разпнати на кръст.
Оставаме такива-
като горчиво вино,
до горяща свещ,
върху изстинала,
изстрадана стена
на вечна гробница.

© Ивомир Димчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??