Кръвта шурти като фонтан,
изпълва цялата ти стая,
от дух отново обладан,
кога ще свърши, аз не зная.
Побърквам се и не подбирам
и бродя аз напред назад,
отново искам да убивам
ще правя кървав водопад.
Само с мисъл ще извадя
твойта евтина душа,
няма никого да пазя
даже себе си ще разруша.
И дълбоко в теб навлизам,
чупя двете ти ръце,
мозъка ти аз убивам,
вадя твоето сърце.
Дали от дух или омраза.
Ще бия, както мога.
Докато някой тежко каза:
Лягай долу в гроба.
© Иван Петров Все права защищены