Кръвта шурти като фонтан,

изпълва цялата ти стая,

от дух отново обладан,

кога ще свърши, аз не зная.

Побърквам се и не подбирам

и бродя аз напред назад,

отново искам да убивам

ще правя кървав водопад.

Само с мисъл ще извадя

твойта евтина душа,

няма никого да пазя

даже себе си ще разруша.

И дълбоко в теб навлизам,

чупя двете ти ръце,

мозъка ти аз убивам,

вадя твоето сърце.

Дали от дух или омраза.

Ще бия, както мога.

Докато някой тежко каза:

Лягай долу в гроба.