За начало, на общите ни дни,
се оказа повика на нашите души.
По гласа ти, разгадавах преди
кръстопътят на твоите мечти!
Долавях струните ти духовни,
в безкрая на налучкани следи.
Достигах, до цветовете ти мисловни,
потапям се в тях сега, както и преди!
Като сред пеперудена поляна,
в алея отбрана с дъхави цветя,
пърхат и сега задъханите ни сърца.
Повикът на любовта, докосна
предпазливо всяко кътче срамежливо
задъхано от чувства нови и боязливо!
Теменужка Петкова Вачева
© Теменужка Вачева Все права защищены