Думата ми на две не става!

Не ми прощавай! Никога и нищо. 
Напред за два живота съм сгрешил.
Мен, Господ ме приема само лично.
На дявола в аванс съм му платил.
Недей да премълчаваш, щом боли. 
Не сдържай под клепачите си мъка. 
Попивал съм пороища сълзи, 
от утринния здрач до, дето мръкне... 
Понякога от пътя ме завръщай, 
дори да съм във вярната посока. 
Когато най не искам ме прегръщай! 
Целувай ме пред погледа на злото! 
Не вярвай във добрите намерения! 
За мене ще ти кажат сто лъжи. 
Възпявал съм такива лицемери, 
че още "любовта им ми държи" 
Аз зная, че ще пазиш тази обич. 
Душата ти е броня за сърцето ми. 
Макар и да ти идвам малко в повече, 
не пускай мойте влюбени ръце... 
Недей да ми прощаваш! Не възкръсвам. 
Поетът би умрял в единствен ден, 
светът му щом от студ е пред измръзване, 
или ако те няма, да обичаш мен... 
Заклевам те, недей да ми прощаваш! 
Дошло е мойто време да се вричам. 
И дума кажа ли, на две не става. 
Една за теб, единствена - обичам! 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
06.10.2023