Анатема за тия, които са натрапили
върху света убийствената дума „стар”.
Има мисли, като рибарски куки,
ловящи безподобия от дупката на мрака.
В белия цвят са всички цветове,
благословени в белите коси.
Човекът е колекционер на рани,
от тях си шие втора кожа
за ранимата душа,
докато бърза да узрее.
Когато цялата колекция сбере,
вместо да бъде извор,
го пресушават като блато,
наричайки го ”старец”.
И няма лековити извори за рани.
А без тях всички се сбръчкват.
Безсмислена е тая дума ”стар”
За смисъла ù, който и да питам,
ще ме засипе със неточности.
Науката да питам,
и тя присвила устни
ще ме отмине важно.
Тя никога незнанието си не признава.
Измислената и ненужна дума „стар”
е брънката на моста
водещ към неизвестното
или към никъде.
Да я заменим със „зрял”!
© Диана Кънева Все права защищены