Думи
Как да прехвръкне искра помежду ни?
Всички живеем в различни вселени.
Потънали в себе си, ползваме думи,
малки частици от нас сътворени.
Пишем с надежда, измисляме рими,
сякаш във тях да излеем душите.
Без нашите думи сме много раними,
безмълвни без тях си остават мечтите.
Понякога мислим, че всичко е ясно,
и падаме в същите стари капани.
Аз тръгвам наляво, а ти пък - надясно,
отново се губим, и пак - неразбрани.
Но в твоите думи блести тишината,
усещам във паузите порива нов.
И бавно, но сигурно влизат в душата,
пораждат във нея тъга и любов...
Всички живеем в различни вселени.
Потънали в себе си, ползваме думи,
малки частици от нас сътворени.
Пишем с надежда, измисляме рими,
сякаш във тях да излеем душите.
Без нашите думи сме много раними,
безмълвни без тях си остават мечтите.
Понякога мислим, че всичко е ясно,
и падаме в същите стари капани.
Аз тръгвам наляво, а ти пък - надясно,
отново се губим, и пак - неразбрани.
Но в твоите думи блести тишината,
усещам във паузите порива нов.
И бавно, но сигурно влизат в душата,
пораждат във нея тъга и любов...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йордан Илиев Все права защищены
