Когато текстовете са с вълшебство изтъкани,

със думи от магия тъничка изплетени.

Тогава чудо е да бъдат просто тъй разбрани,

дори стократно да са всеки ден прочетени.

Когато нужно ни е само третото око,

не е тъй просто, а се дава на малцина.

Докоснат да си трябва с ангелско крило,

в зачатие орисан с четирилистна детелина.

Прочиташ ти тогава невъзможните неща,

дори и листа да е бял на вид и празен.

Щом дадени ти бъдат други необятни сетива,

дори не лек за теб животът не тече напразно.

Защото тайните им скрити в мерената реч,

не може лесно всеки просто да получи.

Те водят в небесата по пътека надалеч,

по нея за тръгнеш трябва много да научиш.

Готов бъди за чудни странни светове,

материята там е просто светлина лъчиста.

Магията на стиховете бързо ще те призове,

душата твоя в силата им светла ще пречисти.

Готов ще си със болка мъката им ти да понесеш

сърцето твое дълго да ридае в сълзи и стенания.

И извисен ще бъдеш сетне в своят собствен кръст

с разпятие да отнесеш далече чуждите  страдания.