Когато текстовете са с вълшебство изтъкани,
със думи от магия тъничка изплетени.
Тогава чудо е да бъдат просто тъй разбрани,
дори стократно да са всеки ден прочетени.
Когато нужно ни е само третото око,
не е тъй просто, а се дава на малцина.
Докоснат да си трябва с ангелско крило,
в зачатие орисан с четирилистна детелина.
Прочиташ ти тогава невъзможните неща,
дори и листа да е бял на вид и празен.
Щом дадени ти бъдат други необятни сетива,
дори не лек за теб животът не тече напразно.
Защото тайните им скрити в мерената реч,
не може лесно всеки просто да получи.
Те водят в небесата по пътека надалеч,
по нея за тръгнеш трябва много да научиш.
Готов бъди за чудни странни светове,
материята там е просто светлина лъчиста.
Магията на стиховете бързо ще те призове,
душата твоя в силата им светла ще пречисти.
Готов ще си със болка мъката им ти да понесеш
сърцето твое дълго да ридае в сълзи и стенания.
И извисен ще бъдеш сетне в своят собствен кръст
с разпятие да отнесеш далече чуждите страдания.
© Петър Петров All rights reserved.