Думи за обич
Постелих на любимия легло,
макар девойка да не съм отдавна...
Престорих се на птица и с крило
усмивката ти галих бавно...
И въпреки че вятърът обрули
най–шарените ми и лъскави пера,
душа на лебед имам, чу ли –
най–хубавата песен ще ти избера...
Наистина ще бъде лебедова песен –
последното обричане е най–красиво,
ще пея за пристигащата есен,
за зимата – неискана и сива.
И не, че мога всичко да ти кажа,
(безмълвието бе мой бряг),
но всеки в този свят продажен
копнее думите да чува пак...
И не, че има нужда – ти си знаеш,
но мисля си, че думите са дар
и в есента – прошарена, унила,
понякога сияят като фар!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Рада Димова Все права защищены
