Търговци на памук и на коприна –
джебчии пладнешки през куп за грош,
подбиваха цената ти Родино…
И бяха винаги със теб на нож.
А колко други, даже и под кръста
целуваха – нозете на Исус,
а после си продаваха душата.
И казваха, че имат Божи вкус.
Аман Родино от Божествени пророци,
от хора даже със изтънчен вкус.
Ний всички помним твоите уроци.
И оня Богатир – с перчема рус!
Ний всички, уж сме твои, но на книга.
Ний всички уж във тебе се кълнем.
Но колко са, кажи ми днес Родино,
готовите – за тебе да умрем?
Ония, дето биха дали – всичко,
да станеш днеска силна и добра!
И край – заспалите огнища –
да тръгнеш пак с изправена глава!
Челото ти – да стига Небосвода!
Снагата ти – да гали житен клас!
И всички да си спомнят за възхода
на хиляди – живели преди нас!
Да чуят даже мъртвите във гроба,
че жива си, тъй както той е жив!
Духът на Ботев! Зърното и хляба!
И винаги за теб ще бъде жив!