29.03.2024 г., 21:27

Думи за родината

874 0 2

Търговци на памук и на коприна –
джебчии пладнешки през куп за грош,
подбиваха цената ти Родино…
И бяха винаги със теб на нож.
А колко други, даже и под кръста
целуваха – нозете на Исус,
а после си продаваха душата.
И казваха, че имат Божи вкус.
Аман Родино от Божествени пророци,
от хора даже със изтънчен вкус.
Ний всички помним твоите уроци.
И оня Богатир – с перчема рус!
Ний всички, уж сме твои, но на книга.
Ний всички уж във тебе се кълнем.
Но колко са, кажи ми днес Родино,
готовите – за тебе да умрем?
Ония, дето биха дали – всичко,
да станеш днеска силна и добра!
И край – заспалите огнища –
да тръгнеш пак с изправена глава!
Челото ти – да стига Небосвода!
Снагата ти – да гали житен клас!
И всички да си спомнят за възхода
на хиляди – живели преди нас!
Да чуят даже мъртвите във гроба,
че жива си, тъй както той е жив!
Духът на Ботев! Зърното и хляба!
И винаги за теб ще бъде жив!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ревов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силно, прекрасно позитивно надграждане върху безразличието къде и как живеем в страната структурирала гена и корените ни.Адмирации
  • Силна социална поезия! В този сайт не е на мода. Тук модните тенденции са други и често са ниски топки.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...