29.03.2024 г., 21:27

Думи за родината

870 0 2

Търговци на памук и на коприна –
джебчии пладнешки през куп за грош,
подбиваха цената ти Родино…
И бяха винаги със теб на нож.
А колко други, даже и под кръста
целуваха – нозете на Исус,
а после си продаваха душата.
И казваха, че имат Божи вкус.
Аман Родино от Божествени пророци,
от хора даже със изтънчен вкус.
Ний всички помним твоите уроци.
И оня Богатир – с перчема рус!
Ний всички, уж сме твои, но на книга.
Ний всички уж във тебе се кълнем.
Но колко са, кажи ми днес Родино,
готовите – за тебе да умрем?
Ония, дето биха дали – всичко,
да станеш днеска силна и добра!
И край – заспалите огнища –
да тръгнеш пак с изправена глава!
Челото ти – да стига Небосвода!
Снагата ти – да гали житен клас!
И всички да си спомнят за възхода
на хиляди – живели преди нас!
Да чуят даже мъртвите във гроба,
че жива си, тъй както той е жив!
Духът на Ботев! Зърното и хляба!
И винаги за теб ще бъде жив!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ревов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силно, прекрасно позитивно надграждане върху безразличието къде и как живеем в страната структурирала гена и корените ни.Адмирации
  • Силна социална поезия! В този сайт не е на мода. Тук модните тенденции са други и често са ниски топки.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...