Думите
Думите
Няма никога да бъде вече същото...
Беше то, каквото беше!
Думите, веднъж от теб изречени,
се забиха като остър нож в сърцето ми...
И умира любовта, ранената -
бавно се изнизва от телата ни...
Капки кръв се стичат и отнасят някъде
топлината от очите и ръцете ни.
Няма ги минутите вълшебни на мълчанието,
дето се разбирахме без думи.
Дето нужен бе ни само нежен поглед,
за да пламне пак пожарът на страстта ни!
Думите, които ти изричаш,
вече носят само смърт и разрушение...
А пък в Библията е записано,
че със Словото започва Сътворение...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Маринова Все права защищены
