marie1 (Мария Маринова) marie1 (Мария Маринова)
33
Oct 13, 2010, 10:19 AM

Думите

  Poetry » Love
1.1K 0 2

                 Думите

 

 

Няма никога да бъде вече същото...

Беше то, каквото беше!

Думите, веднъж от теб изречени,

се забиха като остър нож в сърцето ми...

 

И умира любовта, ранената -

бавно се изнизва от телата ни...

Капки кръв се стичат и отнасят някъде

топлината от очите и ръцете ни.

 

Няма ги минутите вълшебни на мълчанието,

дето се разбирахме без думи.

Дето нужен бе ни само нежен поглед,

за да пламне пак пожарът на страстта ни!

 

Думите, които ти изричаш,

вече носят само смърт и разрушение...

А пък в Библията е записано,

че със Словото започва Сътворение...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Маринова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0