marie1 (Мария Маринова) marie1 (Мария Маринова)
33
Oct 13, 2010, 10:19 AM

Думите

  Poetry » Love
1.1K 0 2

                 Думите

 

 

Няма никога да бъде вече същото...

Беше то, каквото беше!

Думите, веднъж от теб изречени,

се забиха като остър нож в сърцето ми...

 

И умира любовта, ранената -

бавно се изнизва от телата ни...

Капки кръв се стичат и отнасят някъде

топлината от очите и ръцете ни.

 

Няма ги минутите вълшебни на мълчанието,

дето се разбирахме без думи.

Дето нужен бе ни само нежен поглед,

за да пламне пак пожарът на страстта ни!

 

Думите, които ти изричаш,

вече носят само смърт и разрушение...

А пък в Библията е записано,

че със Словото започва Сътворение...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Маринова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0