13.10.2010 г., 10:19

Думите

1.1K 0 2

                 Думите

 

 

Няма никога да бъде вече същото...

Беше то, каквото беше!

Думите, веднъж от теб изречени,

се забиха като остър нож в сърцето ми...

 

И умира любовта, ранената -

бавно се изнизва от телата ни...

Капки кръв се стичат и отнасят някъде

топлината от очите и ръцете ни.

 

Няма ги минутите вълшебни на мълчанието,

дето се разбирахме без думи.

Дето нужен бе ни само нежен поглед,

за да пламне пак пожарът на страстта ни!

 

Думите, които ти изричаш,

вече носят само смърт и разрушение...

А пък в Библията е записано,

че със Словото започва Сътворение...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...