Думите ни
Думите ни
Думите се бракосъчетават,
въпреки че няма празници,
нищо че студът е минус десет,
думите ни свързват с чара си.
През гори и обещания,
и реки от топли чувства
думите са феи странници,
спътници на любовта и донжуановци.
Колко са прекрасно мимолетни,
колко са безоблачно красиви
всички тези клетви, думички лъжливи –
восъчни принцеси и кокетки мили!
Мога ли с конче червено
да завържа тях и теб, и мене?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Златина Георгиева Все права защищены
