5.02.2012 г., 15:21

Думите ни

766 0 1

Думите ни

Думите се бракосъчетават,
въпреки че няма празници,
нищо че студът е минус десет,
думите ни свързват с чара си.
През гори и обещания,
и реки от топли чувства
думите са феи странници,
спътници на любовта и донжуановци.
Колко са прекрасно мимолетни,
колко са безоблачно красиви
всички тези клетви, думички лъжливи –
восъчни принцеси и кокетки мили!
Мога ли с конче червено
да завържа тях и теб, и мене?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...