16 мар. 2007 г., 18:50

Дунав

935 0 0

Вятърът носи моята самота,

Аз седя пред дългата река.

Колко думи още да редя?

Себе си търся сред природата.

 

Край мен лети жълта пеперуда,

В момента май живея по принуда.

На полета и радвам ли се аз?

Моля се някой да чуе безмълвния ми глас!

 

Седя на самотен речен  камък.

Мисля, човекът в чувствата си става жалък.

Гледам, как чайката в мечта пътува,

А сърцето мое нейният път жадува.


Рибар в бяло хвърля въдица,

Очите ми ронят сълзица по сълзица…

Завиждам ли му за радостта,

а той в хобито си дали не търси отговора?

 

На реката радва се старостта.

Моята младост не разбира това.

Разбива се като вълна.

И зазидан е пътят ми към любовта…

 

 

 

 

М.  26.10.06.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Малина Арнаудова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...